SURVA

Малка история за българите и произхода на празника Сурва!

Историята на обичая Сурва и на кукерските ни обичаи е много интересна и интригуваща, и ни свързва с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер, и е най-пряката ни връзка с религията на древните българи. За това какви са били вярванията, обичаите и празниците на древните българи няма много източници, но и малкото които съществуват са достатъчни да се добие представа за корените на българските вярвания и религиозни ритуали.

"Джагфар Тарихъ" e българска хроника от Волжка България в която са описани много факти от живота и битките на българите от Стара Велика България. Там е описано как Велика България се разпада в следствие на религиозни различия, и как се образуват новите български държави, как езика на волжките българи се тюркизира, и как се образува държавата Бурджан(България) на Атилкес(Аспарух). Също така в "Джагфар Тарихъ" много ясно са разграничени българите, славяните и тюрките като различни народи, които по различни прчини влизат в съюзи и войни. Хрониката е писана по други по-стари летописи от Волжка България и много от термините и названията в нея са написани на арабски или тюркски, тъй като волжките българи приемат исляма от арабите, и са в много тесни взаимоотношения със заобикалящите ги тюркски племена - хазари, печенеги, узи. В хрониката върховния бог е наричан с тюркското наименование - Тангра, но специално се отбелязва, че волжките българи(бурджани) са наричали бога с две други имена - Кубар и Сувар. Имената на тези два български бога произлизат от общата индо-иранска митология, като при индоарийците тези богове се наричат Кубера - бог на богатството и успеха в хиндуизма, и Совар един от богове в иранската митология. Първия град който си построили волжките българи се наричал Мардуан (по-късно наречен Болгар), като името му е било в чест на два от почитаните от българите богове - шумерските Мардук (бога на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията) и Ан (върховния небесен бог). Друг подобен град е Сувар. Според хрониката историческия път на българите е доста сложен, като първоначално съвпада с придвижването на индо-европейците(индо-иранците) на югоизток до Балхика/Бактрия (или Балхара), а след това минава под Каспийско море и през Месопотамия (Шумер) и след това на север през кавказ в степите на Велика България.

"В дълбоката древност главните молитви българите са били две: зимна и лятна. Лятната молитва с молба към Тангра се е наричала Джиен, а зимната…в чест на духовете на предците - Нардуган или Мардукан. Тази молитва се водела от избрани келбири (колобри)…които на гърдите си имали изображение на Тангра…По време на молитвата гледали в небето с вдигнати нагоре ръце… Народът считал слънцето, луната и звездите за очите на Тангра, за това се молели при изгрев слънце. За колобри се избирали царете или членове на царската фамилия.

Зимната молитва Нардуган се провеждала в десетия месец и започвала от хора с маски на лицата и с най-причудливи облекла (кукери). Те излизали по улиците на селищата и със силни викове и музика прогонвали нечистите духове. Всички били въоръжени с тояги, вили, брадви, дървени саби, копия и рогати шлемове. Някои от тях теглели шейна, в която от всеки дом изхвърляли някакви стари вещи. Те били убедени, че изхвърляйки тези вещи, се освобождават от натрупаното в дома през годината зло. С оръжията чукали пред всеки дом, а после, влизайки вътре, го опушвали с димящи факли понеже нечистите духове се страхували от този дим. Процесията, завършвала при гробището, където обесвали чучело на Тама Тархан с ритуални песнопения, след което запалвали огньове и ги прескачали. Накрая всичко приключвало с всеобщо веселие."

"Съгласно арабския хронист Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален праздник "Рождество на Мардукан". Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене. Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител” – символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България – подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава. Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял матерал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво (т.е., отдавала се като дар или жертва на бога). Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи, Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др."

След освобождението на България от тук преминава Елена Блаватска създателката на Теософията. Ето какво пише тя в статията си КРЪСТЪТ И ОГЪНЯТ за българите и древния ни обичай Сурва:

"Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.
Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния български бог Сурва. В българската митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи... "

Боговете на различните племена на волжките българи са били Кубар, Сувар и Мардук, а в същото време дунавските българи наричат главния си бог - Сурва! Връзката между дунавските и волжките българи е голяма и следите от нея са се запазили. В най-голяма степен това е в сила по отношение на народните ни празници, които са се запазили почти еднакви въпреки че българите се разделят, приемат различни религии, и започват да говорят различни езици!

Според последната и вече много популярна теория за произхода на българите, древните българи са били индо-ирански или арийски народ {Тук става на въпрос не за широко възприетото значение на думата арийци, тоест индо-европейци или нацисткото - бели хора или раса, а става на въпрос за народите живеещи в областа Ариана и земите на така наречената Оксуска цивилизация!} и са живеели именно в земите където се е говорел авестийския език, а това са земите около древния град Балх, около река Амударая и в подножието на планините Памир и Хиндокуш! В "Джагфар Тарихъ" се казва, че българите произхождат от земите около река Амул! Доказателствата в подкрепа на тази теория и написаното в хрониката са много, като освен данните от различни арменски, индийски и арабски хроники, съществуват много езикови паралели, като може да се каже, че езика ни е славяно-ирански и паралелно използваме славянски и български думи с ирански произход!

В иранската митология Саурва е едно от божества подвластни на Ангри Майню - бога на тъмната или лошата страна в дуалистичния свят на иранските богове! На него дунавските българи се оповават през зимата и той дарява с благодат, здраве и късмет. Това различие не е уникално, а е много характерно за индо-иранските народи.

Първите големи арийски държави и импиерии са Оксуската, Мидийската и Ахмединската на персите. Оксуската е най-ранната и слабо проучена индо-арийска цивилизия и се намира около река Амударая(Оксус на гръцки език). Част от нейните племена наречени Кутии превземат, разграбват и управляват около 100 години Месопотамия, а по късно от оксуските арийски племена се появяват народите на Балхите, Медите и Персите. Именно през този период започва засилен културен и религиозен обмен. При Мидийската и Ахмединската империи възниква нужда от религия чрез която, различните народи влизащи в империите, и имащи различни езици и вярвания, да бъдат управлявани по-добре. За целта иранските магове на базата на старите арийски вярвания създават Зороастризмът, който е известен като Религията на Маговете или Огнената религия. Маговете или Магите са каста от Шумерски жреци, и са споменати като едно от мидийските племена. Те по-късно стават основата на жреческите касти в Персия, Партия, Бактра, Хорезем, като се смесват с месните магове и развиват техните вярвания и познания за космоса. Най-вероятно са били приети от тези империи именно с тази цел, да създадат тази религиоза система, помагаща за управлението на империите. По-късно в Бактрия именно част от тези магове създават Зурванизма, кото той има нов мироглед върху света и върховния бог е - ЗУРВАН - бога на безкрайното време, съдбата и космоса.

Факта, че българския вариянт на името на този бог - Сурва е идентично с оригиналното Зурван, говори за това, че дунавските българи са наследници, както на култа към Зурван, така и на българите дошли от земите където се е говорел авестийския език! Зурванизма и Зороастризма са огнени религии при които огъня е почитан с различни ритуали, и е смятан за земна форма на небесния огън на слънцето. По същия начин чрез огнените български обичаи - Сирни, Сурва, Жив огън, се почита огъня, като се палят и прескачат огньове за здраве, правят се факелни шествия. Някои средновековни автори твърдят, че религия на дунавските бурджани, тоест българи, е била "вярата на магите" - зороастризмът! Учудващо е колко си приличат българските кукери и изображенията на Зурван! Зурван е изобразяван като човек с лъвска маска с змия над нея и с криле, държащ жезъл и меч, от друга страна българските кукери са с животински маски по които често се слагат птичи пера във форма на криле, а кукерите носят и дървени мечове и тояги с чимшир(или факли). Съвпадението е пълно! Също така имаме новогодишно стихче, което се пее от сурвакарчетата за здраве и късмет:

Сурва, Сурва, нова(весела) година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
до година до амина!

Ако заместим Сурва със Зурван песничката се превръща молитва към бога:

Зурван, Зурван, (дай ни) нова(весела) година,
(дай ни) златен клас на нива,
(дай ни) червена ябълка в градина,
(дай ни) пълна къща с коприна,
(дай ни) живот и здраве и догодина,
догодина до амина!

нагоре

surva_bg@abv.bg